За книгата: година / "Тимей" на Платон е единственият систематичен очерк на космологията на Платон, който досега се е появявал само в разпръсната и произволна форма. Това създаде славата на Тимей за поне хиляда и петстотин години. Тук окончателно се изгражда самата концепция за генеративен модел. Тимей взема прототипа (парадигмата) на всички неща и неговата генеративна или творческа сила (демиург), така че „генеративният модел” е най-точният израз за съвместното действие на тези принципи. Генеративният модел създава свят на идеи или висши богове, а тези висши богове създават космоса с неговите видими богове (небесни тела) и всичките му отделни части. Концепцията за чистата материя също е ясно формулирана като вечен носител, който възприема вечните идеи и по този начин ги трансформира в реални тела и души, вече подложени на процесите на формиране, увреждане и увеличаване, т.е. реално възникване и унищожение. Комбинираното действие на космическите идеи и материята създава всичко реално съществуващо, включително, разбира се, човека. Платон говори много подробно за космическата същност не само на човека изобщо, на неговата душа и тяло, но дори и на всеки отделен негов телесен орган. В резултат на това тук за първи път получаваме системна конструкция на космоса като живо цяло, никога не умиращо и вечно въртящо се само по себе си, но с възможност за всякакви повреди, както и смърт на отделни елементи и части включени в общото космическо цяло.